Кюстендил – Вечният град

Кюстендил – Вечният град

Животворната вода на Улпия Пауталия – Велбъжд – Кюстендил
Градът на  минералните извори, черешите, ябълките, градът на Владимир Димитров – Майстора, нарисувал българските мадони.
Разположен в най-южната част на плодородната Кюстендилска котловина, между две планини – Осогово и Коняво , на 527 м. надморско равнище, по двата бряга на река Банщица.
Съчетанието на благоприятен климат, минерални води и красива природа, са причина много хора да изберат балнеолечебните бази на Кюстендил. Благодарение на минералните извори и благоприятния климат още през V- ІV век пр.н.е. траките открили лечебните им свойства, после пак благодарение на нея римляните превърнали града в крепост, но и в балнеоложки курорт, наричайки го Пауталия – един от големите градове в провинция Тракия.
За първи път името Пауталия се среща върху монета, сечена в града през І век, на лицето на която стои образът на Асклепий – бог на медицината, а на обратната страна е изобразена змия – знак на целебните води.
Императорите Улпий Траян и Марк Аврелий, след като били излекувани сполучливо от хронични дерматози , изградили най-голямата балнеолечебница на Балканския полуостров, храм паметник на бога Асклепий, която била наречена Асклепион.
На хълма „Хисарлъка” /Осоговска планина/ през ІV-V век е изградена крепост, преживяла Първата и Втората българска държава, любимото място за разходки – днес, където може би ще доловите сенките на средновековни войници, тропота на конски копита, звъна на сребърни монети, мириса на минерална вода – и тогава ще осъзнаете, че това е Велбъжд, възникнал върху руините на Древна Пауталия. В края на ХІV и първата половина на ХV век старото название Велбъжд започнало да се забравя и постепенно изчезнало. Османците наричат града първоначално Ълъджа /баня/, а по-късно Кюстендил, т.е. земя на Константин.
Кюстендил през ХV-ХVІІІ в. е първостепенен икономически и административен център в Османската империя. Отличителна особеност станали неговите 12 бани, от които днес е запазена най-старата от тях – Дервиш баня, построена през 1556 г.
Кюстендил е събрал няколко исторически епохи Пауталия- Велбъжд-Кюстендил.
В далечните времена римските легионери търсели начини за изцеляване на своите рани и релаксиране. Така била открита лечебната сила на минералната вода. Римляните нарекли местата с лековитите извори – Sanus Per Aquam ( SPA) –  здраве чрез вода. Така бил основан и днешния Кюстендил край своите 40 минерални извора, с темперетура на водата – 72 градуса.
С лечебна цел и профилактика, кюстендилската минерална вода се използва при лечение на стерилитет, заболявания на опорно-двигателния апарат, заболявания на периферната нервна система, отравяния с тежки метали, кожни заболявания и др.
Красотите на България са толкова много и разнообразни,, но не са много кътчетата , които притежават това богатство – топлата минерална вода. И може би сте пропуснали Кюстендил

Посетете го !